ПОНАПО̀МНЯМ, -яш, несв.; понапо̀мня, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Напомням малко, отчасти или от време на време. Тези звуци ми понапомняха позната мелодия. Δ Вкусът на този южен плод понапомняше вкуса на круша. понапомням се, понапомня се страд. Не е лошо да им се понапомнят старите лозунги. понапомням си, понапомня си възвр. и взаим. Понякога се насилваше да си понапомни даденото обещание, но не успяваше да го задържи в съзнанието си. Δ Видяха се след години, понапомниха си случки от ученическите години, но свежестта на преживяването беше изчезнала.


Източник: Речник на българския език (онлайн)