ПОНАПРА̀ШВАМ, -аш, несв.; понапра̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Напрашвам малко, леко. Ръбът от яката на сивата ѝ [на Станка] памучна блуза беше мокър и леко понапрашен. Г. Караславов, ОХ II, 100. понапрашвам се, понапраша се страд.
ПОНАПРА̀ШВАМ СЕ несв.; понапра̀ша се св., непрех. Напрашвам се малко, леко. Книгата се беше понапрашила, та я изтупах преди да му я дам.