ПОНАПЪЛНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; понапълнèя, -èеш, мин. св. понапълня̀х, прич. мин. св. деят. понапълня̀л, -а, -о, мн. понапълнèли, св., непрех. Напълнявам1 малко, леко. Без да иска, разхубавяваше се от ден на ден, понапълняваше, снагата ѝ зрееше и се наливаше като плод. Й. Йовков, СЛ, 60. И дордето беше тънка като пръчка, току зè да понапълнява и стана си цяла мома. Т. Влайков, Съч. II, 244. А младоженците нарамиха куфарите и хайде на курорт. Цяло лято не се вестнаха. Чак към Богородица си дойдоха. Петко — изтънял като остен, а Магда понапълняла. Огледваха я булките, подсмиваха се и си шушукаха. Ст. Даскалов, МЧ, 82-83. Бях ваш ученик в учителския институт — разбира се, не можете да си спомните, тогава аз бях кльощав .., а сега съм, както виждате, доста понапълнял — надхвърлих сто и двадесет килца. Г. Караславов, Избр. съч. II, 171. — А на мене никой не ми дава работа, много съм слаб... За нищо не ме бива! Ех, да можех само да се поохраня малко, да понапълнея. Ал. Бабек, МЕ, 131.