ПОНАСЍПВАМ, -аш, несв.; понасѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Насипвам (в 1, 3, 4 и 5 знач.) малко. Влезе и Стоян след него [кучето] и видя пред себе си усърдно разчистена пътека по снега, но вятърът бе успял да я понасипе тук-там с нов сняг. Д. Талев, ЖС, 35. понасипвам се, понасипя се страд. понасипвам си, понасипя си възвр. Не се срамувай, щом си гладен, понасипи си супа.