ПОНАСКУ̀БВАМ, -аш, несв.; понаску̀бя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Наскубвам известно количество, обикн. неголямо. Като понаскуба малко слама, дядо Доко излезе и само след десетина минути се върна обратно с коша на гръб. М. Гръбчева, ВИН, 369. понаскубвам се, понаскубя се страд.