ПОНАСТЪ̀РГВАМ, -аш, несв.; понастъ̀ржа, -еш, мин. св. понастъ̀ргах, св., прех. Настъргвам известно количество, обикн. неголямо. Викам на Ваня: понастържи някоя крина царевица бре, мъжо, евтина е, ама все ще купим кими сол, кими газ. Г. Караславов, Избр. съч. II, 124. понастъргвам се, понастържа се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)