ПОНАТЍСВАМ, -аш, несв.; понатѝсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. понатѝснат, св., прех. Натискам, натисвам малко или от време на време. Едва сега видях, че бях изпрошнал браздата и изоставил цял триъгълник неизоран .. — По-дълбоко, по-дълбоко! — прикрепваше ме баща ми и понатисваше ръцете ми върху дръжките, та чак ме заболяваше. Ст. Даскалов, БП, 87. Пък, като видиш зор, ела пак у дома... Минавай ей там, през задната вратня... Тя е залостена, ама като я понатиснеш, сама се отваря. К. Калчев, ЖП, 372. Старият човек зареди прозорците: отваря ги, оглежда ги отвън и понатисва долу рамките и корниза — опитва ще удържат ли стълбата? А. Страшимиров, Съч. V, 389. Като изпива- ше чашата си, подръпваше ту единия си, ту другия си мустак, или понатисваше бомбето на главата си. Й. Йовков, ЖС, 168. понатисвам се, понатисна се страд. и възвр. понатисва се, понатисне се безл.