РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ПОНАТО̀ЧВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от понаточвам¹ и от понаточвам се.

ПОНАТО̀ЧВАНЕ² ср. Отгл. същ. от понаточвам² и от понаточвам се.

Източник: Речник на българския език (онлайн)