ПОНАХО̀КВАМ, -аш, несв.; понахо̀кам, -аш, св., прех. Нахоквам малко, леко. Към мене дядо Добри се отнася леко насмешливо, нарича ме „другаря списовател“ и обича да ме поучава и понахоква. П. Незнакомов, БЧ, 145. Лицето на старицата се затресе неудържимо и казанът се изтърколи в снега. — Полека, Софийо, ще се осакатиш — понахока я старецът. Д. Вълев, З, 117. Той [Чакъра] поръмжа, понахока малко непокорството на дъщеря си, но доброто ядене и хубавото вино поправиха бързо настроението му. Д. Димов, Т, 13-14. Като го забеляза, наежи се и се закани: „Ще ти дам аз на тебе, хаймана такава!“. Сега трябваше да го сгълчи, да го понахока. Г. Караславов, ОХ III, 52. понахоквам се, понахокам се страд.