ПОНАЧЕРВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поначервя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Начервявам леко, малко. Тя поначерви устните си, за да не изглежда толкова бледа. поначервявам се, поначервя се страд. и възвр. Бузите на тази булка бяха закръглени и румени, но тя беше се поначервила само защото така беше прието за младите жени и защото желаеше да покаже колко ѝ е весело и приятно. Г. Караславов, ОХ II, 480.


Източник: Речник на българския език (онлайн)