ПО̀НОС1 м. Диал. Помен с гощавка за покойник. Излишно е да споменуваме общите трапези при сватби, умирания и поноси, които и сега са запазени на доста места, но повече като въпрос на показ и отбор на домакин и гости, отколкото като сърдечни, изпълнени с човещина събирания. Ив. Хаджийски, БДНН I, 77-78. Антирелигиозността на левичарските среди в селото също изключи много хора от общите трапези с подчертана религиозна форма: курбани, поноси, задушници. Ив. Хаджийски, БДНН I, 80.
ПО̀НОС2 м. Диал. Дрисък, диария.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.
ПО̀НОС3 м. Остар. и диал. Укор, упрек, порицание; укоризна. Укор ний бяхме, хула и понос / на сичките съседни нам народи, / в очи ни казваха .. / род прост. Ч, 1872, кн. 13, 709.