ПОНО̀ЩУМ нареч. Диал. Понощя. Тях двете [Яна и майка ѝ] никой не ги видя кога и как са заминали. Понощум ли ги е откарал младият Кара Танас или сами понощум са тръгнали — никой не разбра. В. Милев, РК, 112.
— Друга форма: п о н о̀ щ е м.
