ПОНУ̀ЖДАНЕ1 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от понуждам1; принуждаване, понуждаване, понудяване, понудване.
ПОНУ̀ЖДАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от понуждам2 и от понуждам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.
