ПООБЕДНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пообеднèя, -èеш, мин. св. пообедня̀х, прич. мин. св. деят. пообедня̀л, -а, -о, мн. пообеднèли, св., непрех. Обеднявам малко. Поставено бе начало на туристически бум (петнайсетина години след Втората световна война), поради който едни пообедняха, а други решително забогатяха. В. Мутафчиева, БС, 193. За да я [сумата] възстанови, поиска пари от баща си, но той отказа да му даде — наистина бе пообеднял, след като изгоряха полиците му. Т. Харманджиев, КЕД, 237. Епаминонд знаеше с какво се занимава пообеднелият патриций и макар Кекавмен да вярваше, че пропадналият търговец би го предал за по-малко от трийсет сребърника, той твърде не се страхуваше от него, защото пък само да отвореше уста, би го пратил на дръвника. А. Дончев, СВС, 21.