ПООБЕЗПОКОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пообезпокоя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Обезпокоявам малко, леко. Щеше да наруши следобедната им почивка и да ги пообезпокои, но трябваше да им съобщи новината.
ПООБЕЗПОКОЯ̀ВАМ СЕ несв.; пообезпокоя̀ се св., непрех. Обезпокоявам се малко. Тя ся пообезпокои малко да го гледа така навъсен и да не угажда какви мисли обладаваха ума му. М. Балабанов, ДБ (превод), 98.