ПООБЀЛВАМ, -аш, несв.; пообèля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обелвам малко, донякъде или известно количество. Искам да го [камъка] махна, но той е с „корен“, пообелих само лишея по него. Н. Хайтов, ШГ, 200. пообелвам се, пообеля се страд.
