ПООБЛЀПВАМ, -аш, несв.; пооблепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Облепвам малко, донякъде. Пооблепихме прозорците, за да не духа. пооблепвам се, пооблепя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)