ПООЗДРАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пооздравèя, -èеш, мин. св. пооздравя̀х, прич. мин. св. деят. пооздравя̀л, -а, -о, мн. пооздравèли, св., непрех. Оздравявам1 почти, до известна степен. Цяла пролет и лято Богданица си пролежа на едно място и едвам наесен пооздравя, колкото да си гледа къщната работа. Хр. Максимов, ЗР, 23. Вече пооздравяла, баба Нягулица седеше под ябълката. Ст. Марков, ДБ, 411. Чтом пооздравял, та заизлизал самичък на разход без да го крепи някой, той отишъл да ся покатери, за да ся изкачи пак на онова дърво, от което беше паднал. Й. Груев, ССП (превод), 57. В 1860 год. [Шафарик] пооздравял и захванал пак да работи. Лет., 1876, 163.