ПООКАДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поокадя̀, -ѝш, мин. св. -их, св., прех. Окадявам малко. Всички запалиха цигари и ми поокадиха стаята, но после проветрих добре. поокадявам се, поокадя се страд. Като го прекараме през огъня, ще се очисти от болестта.. И като си дойде добитъкът, с вик, с тичане, накараха го да мине през там — да се поокади поне от пушека. Й. Йовков, АМГ, 191.


Източник: Речник на българския език (онлайн)