ПООМАЛЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; поомалèя, -èеш, мин. св. поомаля̀х, прич. мин. св. деят. поомаля̀л, -а, -о, мн. поомалèли, св., непрех. Омалявам1 малко, ставам малко по-малък. Обувките на детето поомаляха, та трябва да му купувам нови.

ПООМАЛЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; поомаля̀, -ѝш, мин. св -ѝх, св., прех. Омалявам малко, правя малко по-малък, отколкото трябва да бъде. Шивачката ми поомали роклята и сега ми е тясна. поомалявам се, поомаля се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)