ПООТВЛЍЧАМ, -аш, несв.; поотвлека̀, поотвлечèш, мин. св. поотвля̀кох, поотвлèче, прич. мин. св. деят. поотвля̀къл, -кла, -кло, мн. поотвлèкли св., прех. Отвличам (в 4 знач.) малко, за кратко време. Погледът на Кевенхюлер беше особено настойчив и князът разбра, че ще е добре Каравелов да си поотвлече вниманието с тази наистина вече стара история. В. Геновска, СГ, 97. поотвличам се, поотвлека се страд.
ПООТВЛЍЧАМ СЕ несв.; поотвлека̀ се св., непрех. Отвличам се (в 1 знач.) малко, за кратко време. Често пъти в такива случаи и аз се поотвлеча от тези грижи и безпокойства. Т. Влайков, Д, 1890, кн. 11, 495.