ПООТЛЕЖА̀ВАМ, -аш, несв.; поотлежа̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Отлежавам (в 1 знач.) малко, кратко време. Тестото трябва да поотлежи, преди да се разточи. ● Обр. Оставям новите си работи да поотлежат, чета ги на близки и приятели, преди да ги дам за печат. С, 2004, бр. 4302, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)