ПООТПА̀ДАМ, -аш, несв.; поотпа̀дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Отпадам, отслабвам малко; поотслабвам1. Не му се лежеше, не му се и спеше, макар че беше поотпаднал. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 226. Поотпаднах след тежкото боледуване.
