ПООТСКА̀ЧАМ, -аш, несв.; поотско̀ча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Отскачам (в 1, 3-6 знач.) малко или за кратко време. — Какво ми се хилиш насреща? — кипна буля Николѝца и очите ѝ поотскочиха, разши- риха се и зениците ѝ засвяткаха. Ст. Марков, ДБ, 59. Ще поотскоча до съседите.