ПООТЧУЖДА̀ВАМ, -аш, несв.; поотчуждя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Отчуждавам (в З знач.) малко, в известна степен. Неприятната случка ги поотчужди и вече не си споделяха тайните. Δ Житейските трудности често поотчуждават приятелите, вместо да ги сближават още повече.
ПООТЧУЖДА̀ВАМ СЕ несв.; поотчуждя̀ се св., непрех. Отчуждавам се малко, в известна степен. Вече не сме така близки, поотчуждили сме се.