ПООТЪНЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от поотънявам1; поизтъняване1.

ПООТЪНЯ̀ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от поотънявам2 и от поотънявам се; поизтъняване2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)