ПОПАДЀНИЕ, мн. -ия, ср. Улучване, достигане на цел при удар или при стрелба, обстрелване. Единият от тримата [мъже] го издебна, увисна на рамото му, а другите го заудряха от всички страни и попаденията им бяха добре отмерени и силни. Г. Мишев, ЕП, 166. Когато „гран маман“ влезе в кухнята,.. двете ѝ дъщери си скубеха косите и се удряха с лъжиците по лицата, като при всяко сполучливо попадение крещяха злобно: — „На ти, крадла такава!“ П. Незнакомов, БЧ, 37. — Един снаряд улучи преди половин час първо оръдие, — каза той тихо. — Пряко попадение върху самия окоп. П. Вежинов, ВР, 132. Долината се тресе от тъпи взривове като от тежки бомбени попадения. З. Сребров, Избр. разк., 209.


Източник: Речник на българския език (онлайн)