ПОПЛЕНЯ̀ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от попленявам и от попленявам се. След кръвопролитно попленяване на всички християнски земи измаилтяните се събират на Овче поле, където горделиво се хвалят, че Бог отвърнал благодатта си от християните. Т. Моллов, МЕИ [еа].