ПО̀ПО̀ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Попов, попски. Ако прочетете „Просвещението“, то ще да се уверите, че мухата суче мляко, че бикът е женско същество.. и че търговията е поповска калимавка. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 167. — „Зете Николо, Николо, / я върли капу даскалску, / па тури капу поповску, Драгано да ми опееш“. Нар. пес., СбВСтТ, 1054.