ПОПОДХВЪ̀РЛЯМ, -яш, несв.; поподхвъ̀рля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Подхвърлям малко, леко.

2. Само несв. Подхвърлям от време на време малко, леко. поподхвърлям се, поподхвърля се страд.

ПОПОДХВЪ̀РЛЯМ СЕ несв.; поподхвъ̀рля се св., непрех. Разг. 1. Подхвърлям се малко, леко. Кабриолетът се плъзна леко, без шум, конят се поподхвърли веднаж-дваж с предницата си, за да надвие тежестта, и тръгна в тръс. Й. Йовков, ЧКГ, 14.

2. Само несв. Подхвърлям се от време на време малко, леко.


Източник: Речник на българския език (онлайн)