ПОПО̀СТВАМ, -аш, несв.; попо̀стя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Разг. 1. Постя малко, кратко време. — У, попе, па нали рекохме тия суджуци да траят за Великден.. — Па нали има само четири дни дотогава... няма ли да попостиш барем от днеска? Т. Харманджиев, КЕД, 58. Оно дечурлига ща попостят малко, ала няма що... Крава се купува всякога, а нивата, ако падне у други ръце, додето съм жив, нямаше да я прежаля. Хр. Максимов, СбЗР, 23.
2. Само несв. Постя от време на време. попоства се, попости се безл. Полезно е да се попоства.