ПОПОСТОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; попостоя̀, -оѝш, мин. св. попостоя̀х, св., непрех. Разг. Постоявам малко, кратко време. Той като че искаше да влезе при фелдшера, но като чу охканията, попостоя .. и влезе в кръчмата на Филипа. Й. Йовков, ЖС, 204.


Източник: Речник на българския език (онлайн)