ПОПОЧУ̀КВАМ, -аш, несв.; попочу̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. попочу̀кнат, св., прех. Разг. 1. Почуквам кратко, леко.
2. Само несв. Почуквам от време на време. — На Стоян Гълъба ризата му всякога била като пуканка. Чистичък, спретнатичък, попочуква кравичките с пръчката. Ил. Волен, РК, 85. попочуквам се, попочукна се страд.