ПОПРЕВА̀ЛЯМ, -яш, несв.; попреваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Превалям малко, донякъде; попревалявам2. Ненка го не сдържаше на едно място.. И щом попревали слънцето, застяга се и излезе. Т. Влайков, Съч. I, 31. „Колцина са мъжете, дето — попревалят ли годинките — могат се прибра в къща като нашата, при жена като моята, между такива свестни деца?“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 433.