ПОПРЕГА̀РЯМ1, -яш, несв.; попрегоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. попрегоря̀л, -а, -о, мн. попрегорèли, св., непрех. За ястие, хранителен продукт — прегарям1, изгарям1 малко, леко; поизгарям1. Снеми тигана от огъня, че пържолата вече попрегаря.

ПОПРЕГА̀РЯМ2, -яш, несв.; попрегоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Прегарям2, изгарям2 нещо малко, леко; поизгарям2. — Пада ли ти косата?.. — Напоследък взе нещо да пада.. Сигурно съм я попрегорила с многото фризиране. Л. Дилов, МСП, 179. Попрегорих яденето. попрегарям се, попрегоря се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)