ПОПРЕГРЪ̀ЩАМ, -аш, несв.; попрегъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. попрегъ̀рнат, св., прех. Прегръщам малко, леко, за кратко време. Той дойде при него, раздруса ръката му, след туй го попрегър- на през рамото. Й. Йовков, ПГ, 6. — Ела на масата да видиш какво съм направил — подкани ме Колев и ме попрегърна. М. Радев, СР, 31. попрегръщам се, попрегърна се страд. и взаим.


Източник: Речник на българския език (онлайн)