ПОПРЕГЪ̀ВАМ, -аш, несв.; попрегъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. попрегъ̀нат, св., прех. Прегъвам малко, леко. Искаше да му свирят все „чорбаджийското“ хоро и поради пълнотата си не тропаше, а само попрегъваше краката си и викаше: „Друс! Друс! Друс!“ Й. Йовков, ПГ, 243. Избра само три карти, попрегъна ги малко в средата и почна да ги премята. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 73. попрегъвам се, попрегъна се страд.
ПОПРЕГЪ̀ВАМ СЕ несв.; попрегъ̀на се св., непрех. Прегъвам се малко, леко.