ПОПРЕСТА̀ВАМ, -аш, несв.; попреста̀на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Преставам за малко, за кратко време. Шумът попрестава, а после се усилва като вой. П. Бобев, ЗП, 103. Дъждът, който беше попрестанал, сега отново заваля и сякаш с по-голяма сила. А. Гуляшки, ЗВ, 516. Въла попрестана да вие и ту подсмърчаше шумно, ту нещо мърмореше, докато затихна. Д. Талев, С II, 132. Ранените попрестанаха да стенат и охкат, сякаш занемяха от някакъв ужас. Зл. Чолакова, БК, 22.
2. Само несв. Преставам от време на време за малко, за кратко. Дъждът попреставаше, а после пак се усилваше.