ПОПРЕХВЪ̀РЛИЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от попрехвърля като прил.
Разг. 1. Който е пийнал леко; понапил се. Връща се доста късно, нерядко и попрехвърлил. Т. Влайков, Пр. I, 109.
2. Който не е млад; поостарял, застаряващ. Стар, попрехвърлил вече учител, без амбиции и без особени надежди за бъдещето, той наистина би се съгласил да се ожени за нея. Г. Караславов, Избр. съч. II, 85. — Дай боже все такава работа да имаме! — рече един възрастен каруцар с мустаци, дебели като къдели, вече попрехвърлил, словоохотлив, любвеобвилен и самонадеян. Г. Караславов, ОХ III, 431.