ПОПРИВДЍГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от попривдигна като прил. Рядко. Приповдигнат. Всичко това бе изречено на един дъх, с малко попривдигнат тон. Човекът явно се вълнуваше. Ж. Колев и др., ЧБП, 190.


Източник: Речник на българския език (онлайн)