ПОПРИВЪ̀РШВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от попривършвам1.

ПОПРИВЪ̀РШВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от попривършвам2 и от попривършвам се. Съобщиха за попривършване на жътвата. Δ Вече сме на попривършване на строежа. Δ Попривършване на запасите (храната, парите).


Източник: Речник на българския език (онлайн)