ПОПРИКЪ̀РШВАМ, -аш, несв.; поприкъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Кърша, извивам малко, донякъде или от време на време. Току се обърна към председателя и бай Пеньо, поприкърши снага и каза: — Сполай ти! Н. Каралиева, Н, 191. поприкършвам се, поприкърша се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)