ПОПРИТО̀ПЛЯМ, -яш, несв.; поприто̀пля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Притоплям малко, леко или кратко време. Надвечер стъкна огън, хляб попритопля на него, дойде някоя стрина, носи паница с ядене и застане на приказка край каруцата. Й. Радичков, ББ, 23. попритоплям се, попритопля се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)