ПОПРИТУ̀РЯМ, -яш, несв.; поприту̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Попритурвам. Илка обича да попритуря, да надува приказките. Кр. Григоров, ПЧ, 109. — Омръзна ми! — докачи се Давидко. — Колко пъти досега ти разправях? — Вярно, но всеки път попритуряш нещичко и то излиза още по-хубаво. Как беше, а? Н. Кирилов, ПД, 113. попритурям сe, попритуря сe страд.