ПОПРИТЪКМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; попритъкмя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Притъкмявам малко, отчасти, не напълно. Попритъкми багажа и изскочи на улицата да види иде ли колата. попритъкмявам се, попритъкмя се страд.

ПОПРИТЪКМЯ̀ВАМ СЕ несв.; попритъкмя̀ се св., непрех. Разг. Притъкмявам се малко, набързо. Жените се размърдаха, пооправиха си косите, попритъкмиха се и се запътиха навън. П. Здравков, НД, 70.


Източник: Речник на българския език (онлайн)