ПОПРИХВА̀ЩАМ, -аш, несв.; поприхва̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. поприхва̀нат, св., прех. Прихващам малко, леко, донякъде. Тя [булката] поприхванала булото си и стъпила вече с единия си крак на стремето. Ил. Волен, РК, 53. Ако изпуснат отчето, ще им отрежа ушите за смях на децата ей с тая сабя. И Райко поприхвана своя необичайно дълъг меч. Ст. Загорчинов, ДП, 43. поприхващам се, поприхвана се страд.