ПОПРОВЛЍЧАМ, -аш, несв.; попровлека̀, попровлeчѐш, мин. св. попровля̀кох, попровлèче, прич. мин. св. деят. попровля̀къл, -кла, -кло, мн. попровлèкли, св., прех. Провличам донякъде, малко. Попровлича глас като говори. Δ Попровличаме работата си, пък после все друг ни е виновен. попровличам се, попровлека се страд. Жътвата се попровлече това лято.