ПОПРОСВЕТЛЯ̀ВАМ, -аш, нeсв.; попросвeтлѐя, -ѐeш, мин. св. попросвeтлѕх, прич. мин. св. дeят. попросвeтлѕл, -а, -о, мн. попросвeтлѐли, св., нeпрeх. 1. Просветлявам малко, слабо, едва-едва.
2. Безл. попросветлява, попросветлее. Просветлява малко, слабо, едва-едва. Над нас гората е подшила заливадения склон — навътре от подшитото изведнъж става тъмно. .. После очите ни свикват и като че попросветлява. С. Сивриев, ЗСБ, 71.