ПОПРЪ̀ГВАМ, -аш, нeсв.; попрігна, -eш, мин. св. -ах, св., прeх. Диал. Турям, слагам попръг на кон; попръжам. Отбeри кончe хранeно, / юзда го вюзди Стояне, / лютана змия, усойна. И попрегни го, Стояне, със девет черни смокове. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 199. попръгвам сe, попръгна сe страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)