ПОРАЗЍЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Руг. Поразник; пакостник, злосторник, поразеник. Управителят ни нещо си заедно с кадията и агите .. поведоха тези поразилници, като буря .. носяха ся против махалата ни. В. Манчев, СДП [еа]. Не може нищо трайно той да основе / .. / там, гдето сан водителски се поверява / на поразилник уличен или на скитник смел, / за плячка и добив / от чужбина дошел. Ст. Михайловски, СБ, 99. ● П о р а з и л н и к с п о р а з и лн и к.